съпротивя се

Речник на българския език

съпротивя̀ се непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

съпротивѝш се, мин. св. съпротивѝх се, мин. прич. съпротивѝл се, св.вж. съпротивлявам се.

Грешни изписвания (7)

  • сапротевя се
  • сапротивя се
  • сапрутевя се
  • сапрутивя се
  • съпротевя се
  • съпрутевя се
  • съпрутивя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съп-ро-ти-вя съп-ро-ти-вим
2 лице съп-ро-ти-виш съп-ро-ти-ви-те
3 лице съп-ро-ти-ви съп-ро-ти-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съп-ро-ти-вих съп-ро-ти-вих-ме
2 лице съп-ро-ти-ви съп-ро-ти-вих-те
3 лице съп-ро-ти-ви съп-ро-ти-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съп-ро-ти-вях съп-ро-ти-вях-ме
2 лице съп-ро-ти-ве-ше съп-ро-ти-вях-те
3 лице съп-ро-ти-ве-ше съп-ро-ти-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивил съм съпротивила съм съпротивило съм съпротивили сме
2 лице съпротивил си съпротивила си съпротивило си съпротивили сте
3 лице съпротивил е съпротивила е съпротивило е съпротивили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съпротивил бях съпротивила бях съпротивило бяхме съпротивили
2 лице беше съпротивил беше съпротивила беше съпротивило бяхте съпротивили
3 лице беше съпротивил беше съпротивила беше съпротивило бяха съпротивили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съпротивя ще съпротивим
2 лице ще съпротивиш ще съпротивите
3 лице ще съпротиви ще съпротивят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съпротивил ще съм съпротивила ще съм съпротивило ще сме съпротивили
2 лице ще си съпротивил ще си съпротивила ще си съпротивило ще сте съпротивили
3 лице ще е съпротивил ще е съпротивила ще е съпротивило ще са съпротивили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съпротивя щяхме да съпротивим
2 лице щеше да съпротивиш щяхте да съпротивите
3 лице щеше да съпротиви щяха да съпротивят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съпротивил щях да съм съпротивила щях да съм съпротивило щяхме да сме съпротивили
2 лице щеше да си съпротивил щеше да си съпротивила щеше да си съпротивило щяхте да сте съпротивили
3 лице щеше да е съпротивил щеше да е съпротивила щеше да е съпротивило щяха да са съпротивили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивял съм съпротивяла съм съпротивяло съм съпротивели сме
2 лице съпротивял си съпротивяла си съпротивяло си съпротивели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивил съм съпротивила съм съпротивило съм съпротивили сме
2 лице съпротивил си съпротивила си съпротивило си съпротивили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съпротивил била съм съпротивила било съм съпротивило били сме съпротивили
2 лице бил си съпротивил била си съпротивила било си съпротивило били сте съпротивили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съпротивя щяла съм да съпротивя щяло съм да съпротивя щели сме да съпротивим
2 лице щял си да съпротивиш щяла си да съпротивиш щяло си да съпротивиш щели сте да съпротивите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съпротивил щяла съм да съм съпротивила щяло съм да съм съпротивило щели сме да сме съпротивили
2 лице щял си да си съпротивил щяла си да си съпротивила щяло си да си съпротивило щели сте да сте съпротивили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съпротивил бих съпротивила бих съпротивило бихме съпротивили
2 лице би съпротивил би съпротивила би съпротивило бихте съпротивили
3 лице би съпротивил би съпротивила би съпротивило биха съпротивили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съп-ро-ти-ви съп-ро-ти-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съп-ро-ти-вил
непълен член съп-ро-ти-ви-лия
пълен член съп-ро-ти-ви-ли-ят
женски род съп-ро-ти-ви-ла
членувано съп-ро-ти-ви-ла-та
среден род съп-ро-ти-ви-ло
членувано съп-ро-ти-ви-ло-то
множествено число съп-ро-ти-ви-ли
членувано съп-ро-ти-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съп-ро-ти-вял
женски род съп-ро-ти-вя-ла
среден род съп-ро-ти-вя-ло
множествено число съп-ро-ти-ве-ли