съпротивили

Речник на българския език

1. съпротивили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съпротивили е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съпротивили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съпротивили е производна форма на съпротивя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).