съпротивял

Речник на българския език

1. съпротивял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпротивял е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпротивял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съпротивял е производна форма на съпротивя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).