съпротивил

Речник на българския език

1. съпротивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпротивил е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпротивил — мин. деят. св. прич. м. р.

съпротивил е производна форма на съпротивя се (мин. деят. св. прич. м. р.).