съпротивил е

Речник на българския език

1. съпротивил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпротивил е е производна форма на съпротивя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съпротивил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съпротивил е е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).