съпротивил съм

Речник на българския език

1. съпротивил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съпротивил съм е производна форма на съпротивя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съпротивил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съпротивил съм е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).