бил съпротивил

Речник на българския език

1. бил съпротивил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съпротивил е производна форма на съпротивя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).