съпротивите

Речник на българския език

1. съпротивите — мн. ч. членувано

съпротивите е производна форма на съпротива (мн. ч. членувано).

2. съпротивите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

съпротивите е производна форма на съпротивя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).