съжителствам

Речник на българския език

съжѝтелствам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii2) редактиране

Значение

съжѝтелстваш, несв.
1. С кого. Живея заедно, на едно място с някого. Съжителствам с едно момче от моя град.
2. Проявявам се, съществувам, намирам се заедно с други.

Грешни изписвания (7)

  • сажителствам
  • сажителствъм
  • сажитилствам
  • сажитилствъм
  • съжителствъм
  • съжитилствам
  • съжитилствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-жи-тел-с-т-вам съ-жи-тел-с-т-ва-ме
2 лице съ-жи-тел-с-т-ваш съ-жи-тел-с-т-ва-те
3 лице съ-жи-тел-с-т-ва съ-жи-тел-с-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-жи-тел-с-т-вах съ-жи-тел-с-т-вах-ме
2 лице съ-жи-тел-с-т-ва съ-жи-тел-с-т-вах-те
3 лице съ-жи-тел-с-т-ва съ-жи-тел-с-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-жи-тел-с-т-вах съ-жи-тел-с-т-вах-ме
2 лице съ-жи-тел-с-т-ва-ше съ-жи-тел-с-т-вах-те
3 лице съ-жи-тел-с-т-ва-ше съ-жи-тел-с-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съжителствал съм съжителствала съм съжителствало съм съжителствали сме
2 лице съжителствал си съжителствала си съжителствало си съжителствали сте
3 лице съжителствал е съжителствала е съжителствало е съжителствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съжителствал бях съжителствала бях съжителствало бяхме съжителствали
2 лице беше съжителствал беше съжителствала беше съжителствало бяхте съжителствали
3 лице беше съжителствал беше съжителствала беше съжителствало бяха съжителствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съжителствам ще съжителстваме
2 лице ще съжителстваш ще съжителствате
3 лице ще съжителства ще съжителстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съжителствал ще съм съжителствала ще съм съжителствало ще сме съжителствали
2 лице ще си съжителствал ще си съжителствала ще си съжителствало ще сте съжителствали
3 лице ще е съжителствал ще е съжителствала ще е съжителствало ще са съжителствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съжителствам щяхме да съжителстваме
2 лице щеше да съжителстваш щяхте да съжителствате
3 лице щеше да съжителства щяха да съжителстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съжителствал щях да съм съжителствала щях да съм съжителствало щяхме да сме съжителствали
2 лице щеше да си съжителствал щеше да си съжителствала щеше да си съжителствало щяхте да сте съжителствали
3 лице щеше да е съжителствал щеше да е съжителствала щеше да е съжителствало щяха да са съжителствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съжителствал съм съжителствала съм съжителствало съм съжителствали сме
2 лице съжителствал си съжителствала си съжителствало си съжителствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съжителствал съм съжителствала съм съжителствало съм съжителствали сме
2 лице съжителствал си съжителствала си съжителствало си съжителствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съжителствал била съм съжителствала било съм съжителствало били сме съжителствали
2 лице бил си съжителствал била си съжителствала било си съжителствало били сте съжителствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съжителствам щяла съм да съжителствам щяло съм да съжителствам щели сме да съжителстваме
2 лице щял си да съжителстваш щяла си да съжителстваш щяло си да съжителстваш щели сте да съжителствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съжителствал щяла съм да съм съжителствала щяло съм да съм съжителствало щели сме да сме съжителствали
2 лице щял си да си съжителствал щяла си да си съжителствала щяло си да си съжителствало щели сте да сте съжителствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съжителствал бих съжителствала бих съжителствало бихме съжителствали
2 лице би съжителствал би съжителствала би съжителствало бихте съжителствали
3 лице би съжителствал би съжителствала би съжителствало биха съжителствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-жи-тел-с-т-вай съ-жи-тел-с-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-жи-тел-с-т-вал
непълен член съ-жи-тел-с-т-ва-лия
пълен член съ-жи-тел-с-т-ва-ли-ят
женски род съ-жи-тел-с-т-ва-ла
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-ла-та
среден род съ-жи-тел-с-т-ва-ло
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-ло-то
множествено число съ-жи-тел-с-т-ва-ли
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-жи-тел-с-т-вал
женски род съ-жи-тел-с-т-ва-ла
среден род съ-жи-тел-с-т-ва-ло
множествено число съ-жи-тел-с-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-жи-тел-с-т-ващ
непълен член съ-жи-тел-с-т-ва-щия
пълен член съ-жи-тел-с-т-ва-щи-ят
женски род съ-жи-тел-с-т-ва-ща
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-ща-та
среден род съ-жи-тел-с-т-ва-що
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-що-то
множествено число съ-жи-тел-с-т-ва-щи
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-жи-тел-с-т-вай-ки