съжителствали

Речник на българския език

1. съжителствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съжителствали е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съжителствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съжителствали е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съжителствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съжителствали е производна форма на съжителствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съжителствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съжителствали е производна форма на съжителствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).