съжителствал съм

Речник на българския език

1. съжителствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съжителствал съм е производна форма на съжителствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съжителствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съжителствал съм е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съжителствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съжителствал съм е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).