съжителствало си

Речник на българския език

1. съжителствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало си е производна форма на съжителствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съжителствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало си е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съжителствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало си е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).