съжителствало е

Речник на българския език

1. съжителствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало е е производна форма на съжителствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съжителствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало е е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съжителствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало е е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).