съжителствал си

Речник на българския език

1. съжителствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствал си е производна форма на съжителствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съжителствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствал си е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съжителствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствал си е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).