съжителствало

Речник на българския език

1. съжителствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало е производна форма на съжителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съжителствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съжителствало е производна форма на съжителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съжителствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съжителствало е производна форма на съжителствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съжителствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съжителствало е производна форма на съжителствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).