събувам

Речник на българския език

събу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

събу̀ваш, несв. и събу̀я, св.
1. Какво. Свалям чорапи, панталони, гащи и др. Събух бързо мокрите обувки.
2. Кого. Свалям обувки, чорапи, панталони и др. от някого. Събуй детето.
събувам се/събуя се. — Сам себе си събувам.

Грешни изписвания (3)

  • сабувам
  • сабувъм
  • събувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-вам съ-бу-ва-ме
2 лице съ-бу-ваш съ-бу-ва-те
3 лице съ-бу-ва съ-бу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-вах съ-бу-вах-ме
2 лице съ-бу-ва съ-бу-вах-те
3 лице съ-бу-ва съ-бу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-вах съ-бу-вах-ме
2 лице съ-бу-ва-ше съ-бу-вах-те
3 лице съ-бу-ва-ше съ-бу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събувал съм събувала съм събувало съм събували сме
2 лице събувал си събувала си събувало си събували сте
3 лице събувал е събувала е събувало е събували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях събувал бях събувала бях събувало бяхме събували
2 лице беше събувал беше събувала беше събувало бяхте събували
3 лице беше събувал беше събувала беше събувало бяха събували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще събувам ще събуваме
2 лице ще събуваш ще събувате
3 лице ще събува ще събуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм събувал ще съм събувала ще съм събувало ще сме събували
2 лице ще си събувал ще си събувала ще си събувало ще сте събували
3 лице ще е събувал ще е събувала ще е събувало ще са събували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да събувам щяхме да събуваме
2 лице щеше да събуваш щяхте да събувате
3 лице щеше да събува щяха да събуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм събувал щях да съм събувала щях да съм събувало щяхме да сме събували
2 лице щеше да си събувал щеше да си събувала щеше да си събувало щяхте да сте събували
3 лице щеше да е събувал щеше да е събувала щеше да е събувало щяха да са събували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събувал съм събувала съм събувало съм събували сме
2 лице събувал си събувала си събувало си събували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събувал съм събувала съм събувало съм събували сме
2 лице събувал си събувала си събувало си събували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм събувал била съм събувала било съм събувало били сме събували
2 лице бил си събувал била си събувала било си събувало били сте събували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да събувам щяла съм да събувам щяло съм да събувам щели сме да събуваме
2 лице щял си да събуваш щяла си да събуваш щяло си да събуваш щели сте да събувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм събувал щяла съм да съм събувала щяло съм да съм събувало щели сме да сме събували
2 лице щял си да си събувал щяла си да си събувала щяло си да си събувало щели сте да сте събували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих събувал бих събувала бих събувало бихме събували
2 лице би събувал би събувала би събувало бихте събували
3 лице би събувал би събувала би събувало биха събували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-бу-вай съ-бу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-ван
непълен член съ-бу-ва-ния
пълен член съ-бу-ва-ни-ят
женски род съ-бу-ва-на
членувано съ-бу-ва-на-та
среден род съ-бу-ва-но
членувано съ-бу-ва-но-то
множествено число съ-бу-ва-ни
членувано съ-бу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-вал
непълен член съ-бу-ва-лия
пълен член съ-бу-ва-ли-ят
женски род съ-бу-ва-ла
членувано съ-бу-ва-ла-та
среден род съ-бу-ва-ло
членувано съ-бу-ва-ло-то
множествено число съ-бу-ва-ли
членувано съ-бу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-вал
женски род съ-бу-ва-ла
среден род съ-бу-ва-ло
множествено число съ-бу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-ващ
непълен член съ-бу-ва-щия
пълен член съ-бу-ва-щи-ят
женски род съ-бу-ва-ща
членувано съ-бу-ва-ща-та
среден род съ-бу-ва-що
членувано съ-бу-ва-що-то
множествено число съ-бу-ва-щи
членувано съ-бу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-бу-вай-ки