събувал съм

Речник на българския език

1. събувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събувал съм е производна форма на събувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. събувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събувал съм е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. събувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събувал съм е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).