събувало си

Речник на българския език

1. събувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събувало си е производна форма на събувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. събувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събувало си е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. събувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събувало си е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).