събувахте

Речник на българския език

1. събувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

събувахте е производна форма на събувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. събувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

събувахте е производна форма на събувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).