събуваха

Речник на българския език

1. събуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

събуваха е производна форма на събувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

събуваха е производна форма на събувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).