изувам

Речник на българския език

изу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езувам
  • езувъм
  • изувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изу-вам изу-ва-ме
2 лице изу-ваш изу-ва-те
3 лице изу-ва изу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изу-вах изу-вах-ме
2 лице изу-ва изу-вах-те
3 лице изу-ва изу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изу-вах изу-вах-ме
2 лице изу-ва-ше изу-вах-те
3 лице изу-ва-ше изу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изувал съм изувала съм изувало съм изували сме
2 лице изувал си изувала си изувало си изували сте
3 лице изувал е изувала е изувало е изували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изувал бях изувала бях изувало бяхме изували
2 лице беше изувал беше изувала беше изувало бяхте изували
3 лице беше изувал беше изувала беше изувало бяха изували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изувам ще изуваме
2 лице ще изуваш ще изувате
3 лице ще изува ще изуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изувал ще съм изувала ще съм изувало ще сме изували
2 лице ще си изувал ще си изувала ще си изувало ще сте изували
3 лице ще е изувал ще е изувала ще е изувало ще са изували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изувам щяхме да изуваме
2 лице щеше да изуваш щяхте да изувате
3 лице щеше да изува щяха да изуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изувал щях да съм изувала щях да съм изувало щяхме да сме изували
2 лице щеше да си изувал щеше да си изувала щеше да си изувало щяхте да сте изували
3 лице щеше да е изувал щеше да е изувала щеше да е изувало щяха да са изували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изувал съм изувала съм изувало съм изували сме
2 лице изувал си изувала си изувало си изували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изувал съм изувала съм изувало съм изували сме
2 лице изувал си изувала си изувало си изували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изувал била съм изувала било съм изувало били сме изували
2 лице бил си изувал била си изувала било си изувало били сте изували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изувам щяла съм да изувам щяло съм да изувам щели сме да изуваме
2 лице щял си да изуваш щяла си да изуваш щяло си да изуваш щели сте да изувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изувал щяла съм да съм изувала щяло съм да съм изувало щели сме да сме изували
2 лице щял си да си изувал щяла си да си изувала щяло си да си изувало щели сте да сте изували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изувал бих изувала бих изувало бихме изували
2 лице би изувал би изувала би изувало бихте изували
3 лице би изувал би изувала би изувало биха изували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изу-вай изу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изу-ван
непълен член изу-ва-ния
пълен член изу-ва-ни-ят
женски род изу-ва-на
членувано изу-ва-на-та
среден род изу-ва-но
членувано изу-ва-но-то
множествено число изу-ва-ни
членувано изу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-вал
непълен член изу-ва-лия
пълен член изу-ва-ли-ят
женски род изу-ва-ла
членувано изу-ва-ла-та
среден род изу-ва-ло
членувано изу-ва-ло-то
множествено число изу-ва-ли
членувано изу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-вал
женски род изу-ва-ла
среден род изу-ва-ло
множествено число изу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-ващ
непълен член изу-ва-щия
пълен член изу-ва-щи-ят
женски род изу-ва-ща
членувано изу-ва-ща-та
среден род изу-ва-що
членувано изу-ва-що-то
множествено число изу-ва-щи
членувано изу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изу-вай-ки