саморасъл

Речник на българския език

самора̀съл прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил.
1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи.
2. Прен. За талант, изкуство, творчество и др. — който се развива сам, без специални условия и приемственост; самобитен.

Грешни изписвания (7)

  • саморасал
  • самурасал
  • самурасъл
  • съморасал
  • съморасъл
  • съмурасал
  • съмурасъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-ра-съл
непълен член са-мо-рас-лия
пълен член са-мо-рас-ли-ят
ж. р. са-мо-рас-ла
членувано са-мо-рас-ла-та
ср. р. са-мо-рас-ло
членувано са-мо-рас-ло-то
мн. ч. са-мо-рас-ли
членувано са-мо-рас-ли-те