ръбя

Речник на българския език

ръ̀бя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

ръбиш, мин. св. ръбих и ръбих, мин. прич. ръбил и ръбил, несв.; Какво. Разг. Подшивам краищата на плат; поръбвам.

Грешни изписвания (1)

  • ръбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ръ-бя ръ-бим
2 лице ръ-биш ръ-би-те
3 лице ръ-би ръ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ръ-бих ръ-бих-ме
2 лице ръ-би ръ-бих-те
3 лице ръ-би ръ-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ръ-бех ръ-бех-ме
2 лице ръ-бе-ше ръ-бех-те
3 лице ръ-бе-ше ръ-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръбил съм ръбила съм ръбило съм ръбили сме
2 лице ръбил си ръбила си ръбило си ръбили сте
3 лице ръбил е ръбила е ръбило е ръбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ръбил бях ръбила бях ръбило бяхме ръбили
2 лице беше ръбил беше ръбила беше ръбило бяхте ръбили
3 лице беше ръбил беше ръбила беше ръбило бяха ръбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ръбя ще ръбим
2 лице ще ръбиш ще ръбите
3 лице ще ръби ще ръбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ръбил ще съм ръбила ще съм ръбило ще сме ръбили
2 лице ще си ръбил ще си ръбила ще си ръбило ще сте ръбили
3 лице ще е ръбил ще е ръбила ще е ръбило ще са ръбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ръбя щяхме да ръбим
2 лице щеше да ръбиш щяхте да ръбите
3 лице щеше да ръби щяха да ръбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ръбил щях да съм ръбила щях да съм ръбило щяхме да сме ръбили
2 лице щеше да си ръбил щеше да си ръбила щеше да си ръбило щяхте да сте ръбили
3 лице щеше да е ръбил щеше да е ръбила щеше да е ръбило щяха да са ръбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръбел съм ръбела съм ръбело съм ръбели сме
2 лице ръбел си ръбела си ръбело си ръбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръбил съм ръбила съм ръбило съм ръбили сме
2 лице ръбил си ръбила си ръбило си ръбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ръбил била съм ръбила било съм ръбило били сме ръбили
2 лице бил си ръбил била си ръбила било си ръбило били сте ръбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ръбя щяла съм да ръбя щяло съм да ръбя щели сме да ръбим
2 лице щял си да ръбиш щяла си да ръбиш щяло си да ръбиш щели сте да ръбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ръбил щяла съм да съм ръбила щяло съм да съм ръбило щели сме да сме ръбили
2 лице щял си да си ръбил щяла си да си ръбила щяло си да си ръбило щели сте да сте ръбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ръбил бих ръбила бих ръбило бихме ръбили
2 лице би ръбил би ръбила би ръбило бихте ръбили
3 лице би ръбил би ръбила би ръбило биха ръбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръ-би ръ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ръ-бен
непълен член ръ-бе-ния
пълен член ръ-бе-ни-ят
женски род ръ-бе-на
членувано ръ-бе-на-та
среден род ръ-бе-но
членувано ръ-бе-но-то
множествено число ръ-бе-ни
членувано ръ-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-бил
непълен член ръ-би-лия
пълен член ръ-би-ли-ят
женски род ръ-би-ла
членувано ръ-би-ла-та
среден род ръ-би-ло
членувано ръ-би-ло-то
множествено число ръ-би-ли
членувано ръ-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-бел
женски род ръ-бе-ла
среден род ръ-бе-ло
множествено число ръ-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-бещ
непълен член ръ-бе-щия
пълен член ръ-бе-щи-ят
женски род ръ-бе-ща
членувано ръ-бе-ща-та
среден род ръ-бе-що
членувано ръ-бе-що-то
множествено число ръ-бе-щи
членувано ръ-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ръ-бей-ки