ръбел

Речник на българския език

1. ръбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръбел е производна форма на ръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръбел е производна форма на ръбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).