ръбила

Речник на българския език

1. ръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръбила е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръбила е производна форма на ръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).