ръбил

Речник на българския език

1. ръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръбил е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръбил е производна форма на ръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).