ръбели

Речник на българския език

1. ръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ръбели е производна форма на ръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ръбели е производна форма на ръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).