ръбил си

Речник на българския език

1. ръбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръбил си е производна форма на ръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръбил си е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).