ръбили

Речник на българския език

1. ръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръбили е производна форма на ръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ръбили е производна форма на ръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).