разтуша

Речник на българския език

разтуша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

разтушиш, мин. св. разтуших, мин. прич. разтушил, св.вж. разтушавам.

Грешни изписвания (7)

  • разтоша
  • разтошъ
  • разтушъ
  • ръзтоша
  • ръзтошъ
  • ръзтуша
  • ръзтушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-ша раз-ту-шим
2 лице раз-ту-шиш раз-ту-ши-те
3 лице раз-ту-ши раз-ту-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-ших раз-ту-ших-ме
2 лице раз-ту-ши раз-ту-ших-те
3 лице раз-ту-ши раз-ту-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-шах раз-ту-шах-ме
2 лице раз-ту-ше-ше раз-ту-шах-те
3 лице раз-ту-ше-ше раз-ту-ша-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтушил съм разтушила съм разтушило съм разтушили сме
2 лице разтушил си разтушила си разтушило си разтушили сте
3 лице разтушил е разтушила е разтушило е разтушили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтушил бях разтушила бях разтушило бяхме разтушили
2 лице беше разтушил беше разтушила беше разтушило бяхте разтушили
3 лице беше разтушил беше разтушила беше разтушило бяха разтушили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтуша ще разтушим
2 лице ще разтушиш ще разтушите
3 лице ще разтуши ще разтушат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтушил ще съм разтушила ще съм разтушило ще сме разтушили
2 лице ще си разтушил ще си разтушила ще си разтушило ще сте разтушили
3 лице ще е разтушил ще е разтушила ще е разтушило ще са разтушили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтуша щяхме да разтушим
2 лице щеше да разтушиш щяхте да разтушите
3 лице щеше да разтуши щяха да разтушат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтушил щях да съм разтушила щях да съм разтушило щяхме да сме разтушили
2 лице щеше да си разтушил щеше да си разтушила щеше да си разтушило щяхте да сте разтушили
3 лице щеше да е разтушил щеше да е разтушила щеше да е разтушило щяха да са разтушили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтушал съм разтушала съм разтушало съм разтушали сме
2 лице разтушал си разтушала си разтушало си разтушали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтушил съм разтушила съм разтушило съм разтушили сме
2 лице разтушил си разтушила си разтушило си разтушили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтушил била съм разтушила било съм разтушило били сме разтушили
2 лице бил си разтушил била си разтушила било си разтушило били сте разтушили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтуша щяла съм да разтуша щяло съм да разтуша щели сме да разтушим
2 лице щял си да разтушиш щяла си да разтушиш щяло си да разтушиш щели сте да разтушите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтушил щяла съм да съм разтушила щяло съм да съм разтушило щели сме да сме разтушили
2 лице щял си да си разтушил щяла си да си разтушила щяло си да си разтушило щели сте да сте разтушили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтушил бих разтушила бих разтушило бихме разтушили
2 лице би разтушил би разтушила би разтушило бихте разтушили
3 лице би разтушил би разтушила би разтушило биха разтушили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ту-ши раз-ту-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-шен
непълен член раз-ту-ше-ния
пълен член раз-ту-ше-ни-ят
женски род раз-ту-ше-на
членувано раз-ту-ше-на-та
среден род раз-ту-ше-но
членувано раз-ту-ше-но-то
множествено число раз-ту-ше-ни
членувано раз-ту-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-шил
непълен член раз-ту-ши-лия
пълен член раз-ту-ши-ли-ят
женски род раз-ту-ши-ла
членувано раз-ту-ши-ла-та
среден род раз-ту-ши-ло
членувано раз-ту-ши-ло-то
множествено число раз-ту-ши-ли
членувано раз-ту-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-шал
женски род раз-ту-ша-ла
среден род раз-ту-ша-ло
множествено число раз-ту-ша-ли