разтушала

Речник на българския език

1. разтушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушала е производна форма на разтуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтушала е производна форма на разтуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).