разтушила

Речник на българския език

1. разтушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушила е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтушила е производна форма на разтуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).