разтушили

Речник на българския език

1. разтушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтушили е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтушили е производна форма на разтуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).