разтушало

Речник на българския език

1. разтушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушало е производна форма на разтуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтушало е производна форма на разтуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).