бил разтушил

Речник на българския език

1. бил разтушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разтушил е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).