разтушил е

Речник на българския език

1. разтушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушил е е производна форма на разтуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушил е е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).