развървям

Речник на българския език

развъ̀рвям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

развървяш, несв. и развървя, св.; Какво. Изнизвам нанизана връв и др.

Грешни изписвания (2)

  • развървъм
  • ръзвървям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-вям раз-вър-вя-ме
2 лице раз-вър-вяш раз-вър-вя-те
3 лице раз-вър-вя раз-вър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-вях раз-вър-вях-ме
2 лице раз-вър-вя раз-вър-вях-те
3 лице раз-вър-вя раз-вър-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-вях раз-вър-вях-ме
2 лице раз-вър-вя-ше раз-вър-вях-те
3 лице раз-вър-вя-ше раз-вър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развървял съм развървяла съм развървяло съм развървяли сме
2 лице развървял си развървяла си развървяло си развървяли сте
3 лице развървял е развървяла е развървяло е развървяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развървял бях развървяла бях развървяло бяхме развървяли
2 лице беше развървял беше развървяла беше развървяло бяхте развървяли
3 лице беше развървял беше развървяла беше развървяло бяха развървяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развървям ще развървяме
2 лице ще развървяш ще развървяте
3 лице ще развървя ще развървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развървял ще съм развървяла ще съм развървяло ще сме развървяли
2 лице ще си развървял ще си развървяла ще си развървяло ще сте развървяли
3 лице ще е развървял ще е развървяла ще е развървяло ще са развървяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развървям щяхме да развървяме
2 лице щеше да развървяш щяхте да развървяте
3 лице щеше да развървя щяха да развървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развървял щях да съм развървяла щях да съм развървяло щяхме да сме развървяли
2 лице щеше да си развървял щеше да си развървяла щеше да си развървяло щяхте да сте развървяли
3 лице щеше да е развървял щеше да е развървяла щеше да е развървяло щяха да са развървяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развървял съм развървяла съм развървяло съм развървяли сме
2 лице развървял си развървяла си развървяло си развървяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развървял съм развървяла съм развървяло съм развървяли сме
2 лице развървял си развървяла си развървяло си развървяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развървял била съм развървяла било съм развървяло били сме развървяли
2 лице бил си развървял била си развървяла било си развървяло били сте развървяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развървям щяла съм да развървям щяло съм да развървям щели сме да развървяме
2 лице щял си да развървяш щяла си да развървяш щяло си да развървяш щели сте да развървяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развървял щяла съм да съм развървяла щяло съм да съм развървяло щели сме да сме развървяли
2 лице щял си да си развървял щяла си да си развървяла щяло си да си развървяло щели сте да сте развървяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развървял бих развървяла бих развървяло бихме развървяли
2 лице би развървял би развървяла би развървяло бихте развървяли
3 лице би развървял би развървяла би развървяло биха развървяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-вър-вяй раз-вър-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-вян
непълен член раз-вър-вя-ния
пълен член раз-вър-вя-ни-ят
женски род раз-вър-вя-на
членувано раз-вър-вя-на-та
среден род раз-вър-вя-но
членувано раз-вър-вя-но-то
множествено число раз-вър-вя-ни
членувано раз-вър-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-вял
непълен член раз-вър-вя-лия
пълен член раз-вър-вя-ли-ят
женски род раз-вър-вя-ла
членувано раз-вър-вя-ла-та
среден род раз-вър-вя-ло
членувано раз-вър-вя-ло-то
множествено число раз-вър-вя-ли
членувано раз-вър-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-вял
женски род раз-вър-вя-ла
среден род раз-вър-вя-ло
множествено число раз-вър-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-вящ
непълен член раз-вър-вя-щия
пълен член раз-вър-вя-щи-ят
женски род раз-вър-вя-ща
членувано раз-вър-вя-ща-та
среден род раз-вър-вя-що
членувано раз-вър-вя-що-то
множествено число раз-вър-вя-щи
членувано раз-вър-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-вър-вяй-ки