развървяло е

Речник на българския език

1. развървяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развървяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развървяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. развървяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. развървяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. развървяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).