развървяло

Речник на българския език

1. развървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развървяло е производна форма на развървям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развървяло е производна форма на развървям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. развървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. развървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървяло е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. развървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развървяло е производна форма на развървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. развървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развървяло е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).