развървял

Речник на българския език

1. развървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развървял — мин. деят. св. прич. м. р.

развървял е производна форма на развървям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

развървял е производна форма на развървям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. развървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. развървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. развървял — мин. деят. св. прич. м. р.

развървял е производна форма на развървя (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. развървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

развървял е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).