развървяла

Речник на българския език

1. развървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развървяла е производна форма на развървям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. развървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развървяла е производна форма на развървям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. развървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. развървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. развървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развървяла е производна форма на развървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. развървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развървяла е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).