развървял съм

Речник на българския език

1. развървял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развървял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. развървял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. развървял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. развървял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. развървял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървял съм е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).