развървяло си

Речник на българския език

1. развървяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. развървяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. развървяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. развървяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. развървяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. развървяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развървяло си е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).