разбуля

Речник на българския език

1. разбу̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разбулиш, мин. св. разбулих, мин. прич. разбулил, св.вж. разбулвам

Грешни изписвания (2)

  • разбулъ
  • ръзбуля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-ля раз-бу-лим
2 лице раз-бу-лиш раз-бу-ли-те
3 лице раз-бу-ли раз-бу-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-лих раз-бу-лих-ме
2 лице раз-бу-ли раз-бу-лих-те
3 лице раз-бу-ли раз-бу-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-лех раз-бу-лех-ме
2 лице раз-бу-ле-ше раз-бу-лех-те
3 лице раз-бу-ле-ше раз-бу-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбулил съм разбулила съм разбулило съм разбулили сме
2 лице разбулил си разбулила си разбулило си разбулили сте
3 лице разбулил е разбулила е разбулило е разбулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбулил бях разбулила бях разбулило бяхме разбулили
2 лице беше разбулил беше разбулила беше разбулило бяхте разбулили
3 лице беше разбулил беше разбулила беше разбулило бяха разбулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбуля ще разбулим
2 лице ще разбулиш ще разбулите
3 лице ще разбули ще разбулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбулил ще съм разбулила ще съм разбулило ще сме разбулили
2 лице ще си разбулил ще си разбулила ще си разбулило ще сте разбулили
3 лице ще е разбулил ще е разбулила ще е разбулило ще са разбулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбуля щяхме да разбулим
2 лице щеше да разбулиш щяхте да разбулите
3 лице щеше да разбули щяха да разбулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбулил щях да съм разбулила щях да съм разбулило щяхме да сме разбулили
2 лице щеше да си разбулил щеше да си разбулила щеше да си разбулило щяхте да сте разбулили
3 лице щеше да е разбулил щеше да е разбулила щеше да е разбулило щяха да са разбулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбулел съм разбулела съм разбулело съм разбулели сме
2 лице разбулел си разбулела си разбулело си разбулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбулил съм разбулила съм разбулило съм разбулили сме
2 лице разбулил си разбулила си разбулило си разбулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбулил била съм разбулила било съм разбулило били сме разбулили
2 лице бил си разбулил била си разбулила било си разбулило били сте разбулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбуля щяла съм да разбуля щяло съм да разбуля щели сме да разбулим
2 лице щял си да разбулиш щяла си да разбулиш щяло си да разбулиш щели сте да разбулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбулил щяла съм да съм разбулила щяло съм да съм разбулило щели сме да сме разбулили
2 лице щял си да си разбулил щяла си да си разбулила щяло си да си разбулило щели сте да сте разбулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбулил бих разбулила бих разбулило бихме разбулили
2 лице би разбулил би разбулила би разбулило бихте разбулили
3 лице би разбулил би разбулила би разбулило биха разбулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бу-ли раз-бу-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-лен
непълен член раз-бу-ле-ния
пълен член раз-бу-ле-ни-ят
женски род раз-бу-ле-на
членувано раз-бу-ле-на-та
среден род раз-бу-ле-но
членувано раз-бу-ле-но-то
множествено число раз-бу-ле-ни
членувано раз-бу-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-лил
непълен член раз-бу-ли-лия
пълен член раз-бу-ли-ли-ят
женски род раз-бу-ли-ла
членувано раз-бу-ли-ла-та
среден род раз-бу-ли-ло
членувано раз-бу-ли-ло-то
множествено число раз-бу-ли-ли
членувано раз-бу-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-лел
женски род раз-бу-ле-ла
среден род раз-бу-ле-ло
множествено число раз-бу-ле-ли

2. разбуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбуля е производна форма на разбулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разбуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбуля е производна форма на разбулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разбуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбуля е производна форма на разбулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).