разбулил е

Речник на българския език

1. разбулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбулил е е производна форма на разбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбулил е е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).