разбулям

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-лям	раз-бу-ля-ме
2 лице	раз-бу-ляш	раз-бу-ля-те
3 лице	раз-бу-ля	раз-бу-лят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-лях	раз-бу-лях-ме
2 лице	раз-бу-ля	раз-бу-лях-те
3 лице	раз-бу-ля	раз-бу-ля-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-лях	раз-бу-лях-ме
2 лице	раз-бу-ля-ше	раз-бу-лях-те
3 лице	раз-бу-ля-ше	раз-бу-ля-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбулял съм	разбуляла съм	разбуляло съм	разбуляли сме
2 лице	разбулял си	разбуляла си	разбуляло си	разбуляли сте
3 лице	разбулял е	разбуляла е	разбуляло е	разбуляли са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разбулял	бях разбуляла	бях разбуляло	бяхме разбуляли
2 лице	беше разбулял	беше разбуляла	беше разбуляло	бяхте разбуляли
3 лице	беше разбулял	беше разбуляла	беше разбуляло	бяха разбуляли

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разбулям	ще разбуляме
2 лице	ще разбуляш	ще разбуляте
3 лице	ще разбуля	ще разбулят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разбулял	ще съм разбуляла	ще съм разбуляло	ще сме разбуляли
2 лице	ще си разбулял	ще си разбуляла	ще си разбуляло	ще сте разбуляли
3 лице	ще е разбулял	ще е разбуляла	ще е разбуляло	ще са разбуляли

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разбулям	щяхме да разбуляме
2 лице	щеше да разбуляш	щяхте да разбуляте
3 лице	щеше да разбуля	щяха да разбулят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разбулял	щях да съм разбуляла	щях да съм разбуляло	щяхме да сме разбуляли
2 лице	щеше да си разбулял	щеше да си разбуляла	щеше да си разбуляло	щяхте да сте разбуляли
3 лице	щеше да е разбулял	щеше да е разбуляла	щеше да е разбуляло	щяха да са разбуляли

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбулял съм	разбуляла съм	разбуляло съм	разбуляли сме
2 лице	разбулял си	разбуляла си	разбуляло си	разбуляли сте
3 лице	раз-бу-лял разбулял е	раз-бу-ля-ла разбуляла е	раз-бу-ля-ло разбуляло е	раз-бу-ля-ли разбуляли са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбулял съм	разбуляла съм	разбуляло съм	разбуляли сме
2 лице	разбулял си	разбуляла си	разбуляло си	разбуляли сте
3 лице	раз-бу-лял разбулял е	раз-бу-ля-ла разбуляла е	раз-бу-ля-ло разбуляло е	раз-бу-ля-ли разбуляли са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разбулял	била съм разбуляла	било съм разбуляло	били сме разбуляли
2 лице	бил си разбулял	била си разбуляла	било си разбуляло	били сте разбуляли
3 лице	бил разбулял бил е разбулял	била разбуляла била е разбуляла	било разбуляло било е разбуляло	били разбуляли били са разбуляли

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разбулям	щяла съм да разбулям	щяло съм да разбулям	щели сме да разбуляме
2 лице	щял си да разбуляш	щяла си да разбуляш	щяло си да разбуляш	щели сте да разбуляте
3 лице	щял да разбуля щял е да разбуля	щяла да разбуля щяла е да разбуля	щяло да разбуля щяло е да разбуля	щели да разбулят щели са да разбулят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разбулял	щяла съм да съм разбуляла	щяло съм да съм разбуляло	щели сме да сме разбуляли
2 лице	щял си да си разбулял	щяла си да си разбуляла	щяло си да си разбуляло	щели сте да сте разбуляли
3 лице	щял да е разбулял щял е да е разбулял	щяла да е разбуляла щяла е да е разбуляла	щяло да е разбуляло щяло е да е разбуляло	щели да са разбуляли щели са да са разбуляли

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разбулял	бих разбуляла	бих разбуляло	бихме разбуляли
2 лице	би разбулял	би разбуляла	би разбуляло	бихте разбуляли
3 лице	би разбулял	би разбуляла	би разбуляло	биха разбуляли

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-бу-ляй	раз-бу-ляй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-лян
		непълен член	раз-бу-ля-ния
		пълен член	раз-бу-ля-ни-ят
	женски род		раз-бу-ля-на
		членувано	раз-бу-ля-на-та
	среден род		раз-бу-ля-но
		членувано	раз-бу-ля-но-то
множествено число			раз-бу-ля-ни
		членувано	раз-бу-ля-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-лял
		непълен член	раз-бу-ля-лия
		пълен член	раз-бу-ля-ли-ят
	женски род		раз-бу-ля-ла
		членувано	раз-бу-ля-ла-та
	среден род		раз-бу-ля-ло
		членувано	раз-бу-ля-ло-то
множествено число			раз-бу-ля-ли
		членувано	раз-бу-ля-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-бу-лял
	женски род	раз-бу-ля-ла
	среден род	раз-бу-ля-ло
множествено число		раз-бу-ля-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-лящ
		непълен член	раз-бу-ля-щия
		пълен член	раз-бу-ля-щи-ят
	женски род		раз-бу-ля-ща
		членувано	раз-бу-ля-ща-та
	среден род		раз-бу-ля-що
		членувано	раз-бу-ля-що-то
множествено число			раз-бу-ля-щи
		членувано	раз-бу-ля-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бу-ляй-ки