разбулил съм

Речник на българския език

1. разбулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбулил съм е производна форма на разбуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбулил съм е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).