разбулили

Речник на българския език

1. разбулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбулили е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбулили е производна форма на разбуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).