разбулил си

Речник на българския език

1. разбулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбулил си е производна форма на разбуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбулил си е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).