разбулила

Речник на българския език

1. разбулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбулила е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбулила е производна форма на разбуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).